Дания направи историческа крачка, като прие нов закон за авторското право, който признава личните права върху дигиталния образ на човека. В епоха, в която изкуственият интелект може да възпроизведе гласове, лица и цели тела с плашеща точност, това законодателство идва в решаващ момент за защитата на личното пространство и идентичността. Като третира дигиталния образ като форма на интелектуална собственост, Дания поставя прецедент, който може да промени начина, по който Европа регулира синтетичните медии и дийпфейковете.

Новият закон предоставя на гражданите собственост върху техните дигитални изображения, включително лицето, гласа и тялото им, когато те се използват в съдържание, генерирано от изкуствен интелект. Ако тези елементи бъдат използвани без съгласие, засегнатите лица имат право да поискат премахването им, да търсят обезщетение или да заведат граждански иск. По този начин Дания признава, че човешкият образ не е просто личен белег, а и форма на творческо авторство, заслужаваща защита.

Законът също така налага ново ниво на отговорност върху дигиталните платформи. Онлайн услугите са длъжни да реагират бързо, когато се установи неправомерно използване на даден образ. При неизпълнение те могат да понесат юридическа или финансова отговорност. Това представлява важен преход от индивидуална към институционална отговорност – от потребителя към платформата.

Решението на Дания е едновременно практично и визионерско.

То отчита факта, че с развитието на генеративния изкуствен интелект границата между автентичното и изкуственото все повече се размива. Дийпфейковете вече могат да възпроизведат гласа или лицето на човек с цел измама или манипулация, подкопавайки репутации и разпространявайки дезинформация. С този закон Дания се нарежда сред първите държави, които разглеждат това явление не просто като етичен въпрос, а като въпрос на законна собственост.

Разбира се, остават множество предизвикателства. Много създатели на дийпфейк съдържание действат извън националните граници, което затруднява прилагането на закона. Доказването на неправомерна употреба на дигитален образ също може да бъде технически сложно. Въпреки това подходът на Дания предлага необходимата рамка, в която тези проблеми могат да бъдат разглеждани. Това е признание, че законът трябва да се развива заедно с технологиите, а не да изостава от тях.

Инициативата на Дания изпраща силно послание към останалата част от Европа. Тя показва, че идентичността, автентичността и съгласието могат да съществуват съвместно с технологичния напредък, ако законодателството е готово да се адаптира.

Може би решението на Дания трябва да послужи като модел, който да бъде следван от българските законодатели и други страни от Европейския съюз.