98-ите награди на Академията донесоха блясък, състезание и няколко изненадващи момента, които спряха дъха на всички. Ето един по-откровен поглед върху най-запомнящите се мигове от вечерта.

Конан О’Брайън се завръща на сцената

Конан О’Брайън се завърна като водещ на „Оскарите“, съчетавайки хумор с искрени размисли. Сред най-запомнящите се моменти беше игривата реконструкция на Касабланка с участието на Стерлинг К. Браун и остроумна подборка от най-големите филми на 2025 г.

Докато някои шеги се получиха перфектно (като замяната на всички седящи места с множество Майкъл Б. Джордани), други, като препратките към продълженията на F1 и миналите коментари на Тимоти Шаламe, не впечатлиха всички.

О’Брайън също напомни на публиката за глобалното значение на „Оскарите“: „Всеки филм, който приветстваме, е продукт на хиляди хора, говорещи различни езици, които работят усилено, за да създадат нещо красиво.“ Това беше момент на искреност в една нощ, често доминирана от спектакъл.

Битката на вечерта: One Battle After Another срещу Sinners

Съперничеството за наградата за най-добър филм се свеждаше до One Battle After Another и Sinners. One Battle After Another водеше още от началото, като спечели наградата за най-добър адаптиран сценарий за Пол Томас Андерсън – неговата първа „Оскар“ награда. Речта му беше емоционална: „Написах този филм за децата си… надявайки се, че те ще внесат малко здрав разум и достойнство в света.“

Sinners, въпреки рекордните 16 номинации, нямаше енерция в началото. Първата му награда дойде за най-добър оригинален сценарий за Райън Куглър, последвана от най-добра оригинална музика за Лудвиг Гьорансън. Отъм Дъралд Аркапоу написа история, като спечели наградата за най-добра операторска работа – първата жена, която го постига, предизвиквайки една от най-силните реакции на вечерта.

Кулминацията: победата на One Battle After Another

До момента на обявяването на наградата за най-добър филм One Battle After Another имаше шест награди, включително първата в историята на наградите, а именно за най-добър кастинг.

Победата на Майкъл Б. Джордан като най-добър актьор за Sinners беше един от акцентите, тъй като той отдаде почит на чернокожите актьори, проправили пътя преди него.

Други големи победители

• Джеси Бъкли спечели наградата за най-добра актриса за Hamnet, като произнесе трогателна реч, посветена на майчинството.
• Първата жена в историята, която спечели наградата за Best Cinematography (най‑добра операторска работа) е Автъм Дюралд Аркапоу (Autumn Durald Arkapaw) за работата ѝ по филма Sinners.
• Frankenstein на Гийермо дел Торо получи три награди – за костюм, грим и продукционен дизайн.
• KPop Demon Hunters спечели наградата за най-добър анимационен филм и за най-добра оригинална песен, отбелязвайки важен момент за нетрадиционното музикално кино.
• Ейми Мадигън спечели наградата за най-добра поддържаща актриса за Weapons, докато Шон Пен получи наградата за най-добър поддържащ актьор, но не присъстваше на сцената.
• Андерсън получи още един шанс да говори след победата на филма му за „Най-добър филм“. „Просто искам да кажа, че през 1975 г. номинираните за Най-добър филм бяха Dog Day Afternoon, One Flew Over the Cuckoo’s Nest, Jaws, Nashville и Barry Lyndon. Няма най-добър измежду тях. Има само настроението им в този ден… Нека пийнем мартини; това е невероятно.“

Силен „In Memoriam“

Сегментът „In Memoriam“ („В памет на...“) тази година се открои като един от най-въздействащите моменти на церемонията. Вместо просто формален ритуал, той преплете лични трибюти с признания за най-значителните загуби през годината.

Били Кристъл започна с емоционална почит към Роб и Мишел Райнър, смесвайки топлина и хумор: „За нас, които имахме привилегията да работим с него, да го познаваме и обичаме, всичко, което можем да кажем, е: ‚Приятелю, колко забавно беше да щурмуваме замъка.‘“ Колеги от филмите на Райнър се присъединиха на сцената, хванати за ръце, за да отдадат почит на неговото наследство.

Рейчъл МакАдамс отдаде почит на жените в Холивуд, като акцентира върху Диан Китън с кратка, но уважителна елегия. Барбара Стрейзънд разказа за своите професионални и лични отношения с Робърт Редфорд, като сподели последното писмо, което му е написала: „Когато приключихме разговора, той каза: ‚Бабс, обичам те много и винаги ще те обичам.‘ А в последното писмо, което му написах, завърших с ‚И аз те обичам‘ и го подписах Бабс.“ След това тя изпълни The Way We Were, отдавайки почит на тяхното емблематично партньорство.

Сегментът включваше и деликатна музика, като Storybook Love от The Princess Bride, която добави емоционална дълбочина без да засенчва визуалната част. Съчетавайки лични истории, внимателно подбрана музика и умереност в спектакъла, „In Memoriam“ се превърна в един от най-въздействащите за последното десетилетие.

Музикални изпълнения

Академията направи спорното решение да представи само две от номинираните за „Най-добра оригинална песен“, ограничавайки живите изпълнения до песните, считани за реални фаворити.

„I Lied to You“ от Sinners откри сегмента, водена от Майлс Катън в реконструкция на джук-джойнт сцената от филма. Балетната звезда Мисти Коплънд, музикантите Ерик Гейлс, Британи Хауърд и Боби Ръш, както и колегите Бъди Гай, Джейми Лоусън и Ли Джун Ли участваха в спектакъла. Визуално впечатляващ, но слабо предаден по телевизията – вокалите на Катън често се губеха сред инструментала, а операторската работа не успя да улови цялата енергия и хаос на сцената.

По-късно „Golden“ на KPop Demon Hunters излезе на сцената, с три водещи певци, обградени от златно облечени танцьори. Въпреки че бяха включени бек-вокали за непевческите изпълнители, спектакълът не достигна пълния си ефект. Няколко стиха бяха изрязани от триминутното изпълнение, оставяйки усещането за скъсена версия.

И двете изпълнения демонстрираха креативни амбиции, но не постигнаха очаквания жив спектакъл, особено в година, когато половината от номинираните песни не бяха представени.

Най-добрите водещи на вечерта

В TalentNews вярваме, че някои водещи действително издигнаха вечерта. Уил Арнет, представяйки наградата за най-добър анимационен късометражен филм на The Girl Who Cried Pearls, отправи неочакван призив за човешко творчество в анимацията: „Тази вечер празнуваме хората. Не изкуствения интелект. Анимацията е повече от команда. Това е изкуство и трябва да бъде защитено. Нали така?!“ Линията предизвика огромна енергия сред публиката, сравнима с култовата фраза на Гийермо дел Торо: „Анимацията е кино.“

Ан Хатауей демонстрира комедийна точност, представяйки най-добрия костюм с Дама Ана Уинтър – въпреки че Уинтър игнорира искането ѝ за обратна връзка относно тоалета и дори сбърка името ѝ: „Благодаря, Емили.“ Моментът, прост като се оказа, съчета комичното и неловкото перфектно.

Сигърни Уивър добави игрив щрих при представянето на наградата за продукционен дизайн, позовавайки се на научно-фантастичното си наследство и взаимодействието си с Грогу, който беше внимателно гален от Кейт Хъдсън. „Махни се от него, курво!“ – извика Уивър, като препратката се прие далеч по-добре от сложните отсылки в Alien: Romulus.

Джими Кимел възвърна част от „Оскар“-моджо си при представянето на документалните категории, спечелени от Mr. Nobody Against Putin и All the Empty Rooms. Той подчерта рисковете при създаването на тези филми под цензура: „Както знаете, има държави, чиито лидери не подкрепят свободата на словото. Няма да кажа кои. Да оставим това на Северна Корея и CBS.“

Накрая, Юън Макгрегър и Никол Кидман се събраха, за да представят наградата за най-добър филм, възстановявайки без усилие химията от Moulin Rouge!, much to the delight of the audience, и може би до тихата тревога на Кийт Ърбан. Дори и Ейдриън Броуди, чиято дълга реч миналата година предизвика критики, прие спокойно, докато представяше наградата за най-добър актьор, разглеждайки страници с бележки, преди да бъде прекъснат – странно чаровен акт на смирение.

Други акценти

Вечерта завърши на вдъхновяваща нотка с връчването на първата награда за най-добър кастинг. Пол Мескал, Гуинет Полтроу, Чейс Инфинити, Вагнер Мура и Делрой Линдо излязоха на сцената, поздравявайки кастинг директорите. Касандра Кулукундис от One Battle After Another спечели наградата, произнасяйки една от най-откровените речи на вечерта: „Трябва да благодаря на екипа… Аз съм във всички ваши отдели, независимо дали ви харесва или не.“

Кумейл Нанджяни представи рядко равенство в категорията за най-добър късометражен игрален филм – The Singers и Two People Exchanging Saliva споделиха наградата. Ко-режисьорът Александър Сингх използва момента, за да подчертае по-широката роля на киното: „Можем да променяме обществото чрез изкуство, творчество, театър и балет, както и чрез киното.“ Този мотив отразяваше едно от доминиращите послания на вечерта – използването на разказа като сила за разбиране, свързване и, в крайна сметка, световен мир.

Дори сред странните моменти – Шон Пен печели награда в отсъствие, или тъмно-комичният финал на Конан О’Брайън, предавайки въображаемия водещ „Оскар“ на MrBeast – церемонията запази оптимистична тоналност. Филмът, в своята най-добра форма, може да обединява, да празнува разнообразието и да вдъхновява аудиторията по света.

С падането на завесите на 98-ите награди „Оскар“, стана ясно, че отвъд блясъка и състезанието, вечерта беше за повече от трофеи. Тя беше празник на креативността, сътрудничеството и универсалните послания, които филмите могат да носят – може би най-навременното от всички, за споделеното желание за мир в един турбулентен свят.